Рендетата в балканския футбол

публикувано на 4 Септември, 2019 / Четеш за 4 минути

Голяма част от балканските футболисти през годините са показвали повече твърдост в отиграванията си, отколкото технически умения.

Много от вас са наясно с „легенди“ в грубата игра като Вини Джоунс, Рой Кийн, Патрик Виейра, Гатузо и много други. В следващите няколко реда ще ви запозная с по-неизвестни „касапи“ подвизавали се по балканските терени.

материал на

Преслав Първанов

( гост-автор )

Йоргос Карагунис

Европейският шампион с Гърция от 2004 година е известен биткаджия, помогнал изключително много на южната ни съседка за спечелването на титлата. Играл е за редица отбори като Интер, Бенфика и Фулъм, където за кратко беше съотборник на Димитър Бербатов. Безкомпромисен халф, който хич не си поплюва и едва ли някой може да се сети за негов гол, но балтиите му са на почит в интернет.

69468396_3164537606920408_54015513905877

anonymous, Dorinel Munteanu, resize, crop, CC BY-SA 3.0

Доринел Мунтяну

Нисичкият румънец е част от онова звездно поколение на Румъния заедно с Джика Хаджи, Петреско и други. Едва забележим сред толкова много звезди в румънския тим, но вършеше изключително много работа в средата на терена. Твърд характер, който се показваше и на терена и не се дава и сантиметър от игрището без битка. Великият Джика Хаджи казва за него, че Доринел е рядко респектиращ човек.

Кариерата му мина главно в Германия и Румъния, като след това се ориентира в треньорската професия - печели титлата с Оцелул и води отбора в Шампионска Лига.

Йосип Шимунич

Скандалният хърватски национал е точното олицетворение на епитета „ренде“ във футбола. Играчът беше наказан за 10 мача защото направи пронацистки поздрав заедно с хърватската публика.

Роден в Австралия, кариерата му мина главно в Германия и накрая като капитан на Динамо Загреб с който веднъж победи и веднъж загуби от Лудогорец по пътя към Шампионска Лига. Шимунич остана в историята като единствения играч получавал три жълти картона в официален мач.

Велико негово изпълнение остава и опита му за убийство срещу Сулеймани от Сърбия. Насладете се на това изкуство...

източник: https://www.youtube.com/watch?v=Sl_1kOgdPv0

Неманя Видич

Сръбският централен защитник на Манчестър Юнайтед е един от любимците на британската публика. Част от знаменитата централна двойка на английския отбор Фърдинанд-Видич, Неманя е непоколебим и никога не изостава в единоборствата.

Дали е с аркада, дали е срещу някой доста по-добре физически от него, той влизаше на 100% във всеки един сблъсък. Близък приятел на Бербатов и не един път нашия нападател е казвал, че това е защитника срещу когото го е било страх да излезе на тренировка.

Всеки фен на Юнайтед би трябвало да си спомня третия гол срещу Челси, когато Видич-Бербатов изиграха защитата на лондонския им съперник.

източник: https://www.youtube.com/watch?v=iQStbBR3D20

Емре Белозоглу

Турският халф обиколил половин Европа, както и всички турски отбори се отличава освен с ниския си ръст, техника и отличен ляв крак, така и с честите си спречквания с противниковите футболисти. Пословичен е конфликта му с Дидие Зокора, след който Емре изяде няколко „прекрасни“ влизания от котдивоареца.

Белозоглу показва и що е това отдаденост, стартирал в Галатасарай, минал през Англия, Италия, Испания, се връща обратно в Турция за да подпише с кръвния враг Фенербахче, после и с Истанбул ББ.

Даниел Гаджев

Никой не очакваше подобно име от нашите терени, нали?

Истински виртуоз във влизането с „двата крака“, майстор на червения картон, рекордьор по червени картони в един сезон - 5 на брой.

Роденият в Ихтиман футболист се доказа като един от най-твърдите полузащитници в бългаския футбол. За повече от 150 мача по нашите терени той е отбелязал точно 2 гола, но е получил редица жълти и червени картони. Подобно на своя съименник Владимир Гаджев, футболните качества са далеч от него, затова той е предпочел да разчита на животинското в себе си и да се опитва да осакати във всеки мач някой от своите съперници.

Не трябва да се пропускат и гиганти като Георги Марков-Рендето, Предраг Пажин, Илиян Стоянов, Светослав Дяков, Калоян Караджинов и други последователи на веруюто „топка минава – човек не“.