Петорката на Лешояда - петте поредни титли на Испания и неизпълнената цел

публикувано на 30 Август, 2020 | Четеш за 7 минути

През 80-те години на XXв. едно брилянтно футболно поколение доминира над всички в Испания. Реал Мадрид произвежда много супер таланти през годините, а най-добрият им продукт е „Петорката на лешояда” (La Quinta del Buitre). Тези легендарни играчи от Кастия достигат огромни висини и завинаги остават в паметта на мадридистите.

материал на

Владислав Драгомиров

(читател)

Предвождани от Емилио Бутрагеньо, те правят Реал Мадрид един от най-добрите отбори в историята - благодарение на тях са завоювани пет поредни титли от Ла Лига и първите две купи на УЕФА. Самият Хосеп Гуардиола - един от най-добрите мениджъри в историята на играта казва, че Мадрид на „Петорката“ е най-добрият отбор който е гледал. Снимката на петте момчета от академията стои редом с трофеите в музея на Бернабеу и връща страхотните спомени на по-старите фенове на Кралския клуб.

След като белите печелят шампионската титла на Испания през сезон 1979/1980г. (20-та титла), следват години на суша. Реал Сосиедад (1980/81 и 1981/82), Атлетик Билбао (1982/83 и 1983/84) и Барселона (1984/1985) си разменят върховенството през следващите пет години. През студената зима на 1983-та, повечето футболни фенове в Мадрид (а и в цяла Испания) са единодушни, че в академията на Реал се случва нещо голямо. Реал Мадрид Кастия не само печели повечето си мачове с голяма разлика, но играе и толкова атрактивен футбол, че огромни тълпи се събират на стария Ciudad Deportiva del Real Madrid Valdebebas (тренировъчната база на Реал). Клубът решава да премести всички мачове на Кастия от Ciudad Deportiva на стадион „Сантиаго Бернабеу“. По време на първия мач на Бернабеу, 63 000 зрители наблюдават как група тинейджъри от Реал Мадрид разгромяват Атлетик Билбао с 4-1. През 1983/1984 г. Реал Мадрид Кастия става шампион на Сегунда Дивисион. Изведнъж всички прожектори са насочени върху този отбор.

За успехите допринасят основно петима играчи: Емилио Бутрагеньо, Мануел Санчис, Рафаел Мартин Васкес, Хосе Мигел Гонсалес Кампос-Мичел и Мигел Пардеса – петте диаманта на академията на Мадрид. Техен треньор е Амансио Амаро (носител на КЕШ от 1966г.), а „кръстник“ на това поколение е дон Алфредо Ди Стефано.

118603833_4900318210008997_8103247986087

Емилио Бутрагеньо - Лешоядът (El Buitre) е същински гений. Изключително скромен и коректен на терена, той никога не получава червен картон в кариерата си. С невероятния си дрибъл и интелект се превръща в един от най-креативните полузащитници в историята на футбола.

В дебютния си мач играе с номер „14“, а изборът не е случаен - с номер „14“ в Аякс играе Йохан Кройф. Легендарният холандец е идол на Бутрагеньо. В първия си мач El Buitre вкарва два гола и изработва третия. Продължава традицията Мадрид да има легендарна 7-ца: играе с бялата фланелка от 1984 до 1995г, отбелязвайки 171 гола в 463 мача. Като дете е изкушаван от Атлетико Мадрид да премине в техните редици, но благодарение на своя баща взема решение да се запише в академията на Реал.

Мануел Санчис е изключителен защитник, известен със своето спокойствие. Отличава се със сила, пъргавина и страхотно чувство за пласиране. Играе за Мадрид от 1983 до 2001г. (710 мача). Рафаел Мартин Васкес е атакуващ полузащитник. Той е необикновен талант. Превръща се в един от най-добрите атакуващи полузащитници на своето време. През 1983г. (на 18 години) става част от първия отбор на Реал Мадрид. Изиграва 342 мача и вкарва 47 гола. Хосе Мигел Гонсалес Кампос - Мичел играе по десния фланг на атаката. Известен е със своята скорост и много доброто си взаимодействие с Емилио Бутрагеньо. Като малък не е имал физиката, необходима за футболист. По-скоро е приличал на талисмана на гумите Michelin, откъдето идва и прякорът му. Дарен с невероятна техника, той има изключително прецизно подаване и удар с десния крак (испанската преса дори се шегува, че имал ръкавица на него). Получава множество оферти от Райо Валекано и Атлетико Мадрид, но остава верен на любимия си клуб. От 1984 до 1996 г. изиграва 554 мача и вкарва 128 гола. Мигел Пардеса Пичардо е нападател. Той е част от “петорката” за най-кратък период от време - 3 години. Ролята му в Кастия е основна, но в първия тим е периферна - само 5 гола и 28 мача.

Все пак двама се отличават най-много от останалите – Бутрагеньо и Мичел. Те променят начина за разбиране на футбола в Испания. Двамата имат необикновена аура: освен страхотни футболисти са образовани и работливи млади хора, които събират погледите навсякъде, където се появят – истински футболни звезди. Останалата част от „Петорката“ е с по-скромен статут. Маноло Санчис си спомня как три месеца не е обелил и дума в съблекалнята, докато Хуанито не го е ядосал, като му е казал: „Дете, говори!“. Мартин Васкес първоначално е прехвърлен в Торино, но впоследствие се завръща в Испания. Притежава огромна класа, но никога не е бил толкова влиятелен. Мигел Пардеса от своя страна е нарочен за „интелектуалецът“ на петорката.

Скъпоценните камъни на академията на Мадрид са истинско откритие и Ди Стефано не се колебае да ги подготви за първия отбор. Дебютът им е през сезон 1985/1986 г. Испанският спортен журналист Хулио Сезар Иглесиас (El Pais) иска да привлече вниманието на обществеността към талантливите играчи и така дава на петте местни момчета имeто - La Quinta del Buitre (Петорката на Лешояда). Името произлиза от „El Buitre”- псевдонимът на най-харизматичния член на групата – Емилио Бутрагеньо.

Сезон 1986/87 е най-дългият в историята на Ла Лига. Освен двата мача на разменено гостуване е прибавена и плейофна среща в края на сезона. През този исторически сезон Лигата има две фази. В първата фаза всички 18 отбора играят един срещу друг на разменено гостуване. В края на тази фаза първите шест отбора (група А) играят за шампионската титла, втората шестица (група B) оформя междинната група, а в третата шестица (група C) са отборите борещи се за оцеляване. Във втората фаза от първенството отборите от всяка група играят по два мача на разменено гостуване. Така се определя тяхното класиране в таблицата. Последните три тима от група C трябва да изпаднат, но в средата на сезона е решено Primera División и Segunda División да бъдат разширени до 20 отбора. В крайна сметка последните трима класирани от група C играят плейоф и само Расинг Сантандер изпада.

Прочети 'ЛаЛига 2019/20: Злато за Кралете на маратона и пепел за всички в Барселона'

Солидната защита, примесена с магията на Бутрагеньо носят поредна титла на Реал Мадрид. Уго Санчес е избран за най-добър играч на първенството с отбелязани 34 гола. Освен че печели 5 поредни шампионски титли на Испания, Мадрид на Бутрагеньо поставя и рекорда за най-много отбелязани попадения в един сезон – 107 гола в 38 мача (сезон 1989-1990). Дори ултраофанзивната Барселона на Кройф не може да се мери с това постижение. Това е и първият сезон на Джон Тошак като треньор на Мадрид, подпечатвайки петата поредна Лига. Трофеят е завоюван с четирима от петорката в състава.

Купа на европейските шампиони / Шампионска лига

Тази титла остава липсващата перла в короната на това бляскаво поколение. Дълго време този трофей се изплъзва на мадридския клуб. Най-близката възможност за спечелването му е през 1981г., когато Мадрид пропуска възможността след 16 години отново да се възкачи на европейския връх (печелейки 7-мата си купа от турнира). Финалът е спечелен от Ливърпул на Боб Пейсли с 1-0 (гол на Алън Кенеди), а Алфредо ди Стефано е привлечен като мениджър веднага след това, за да развали проклятието.

За съжаление, след 1987г. Реал Мадрид не е фаворит за спечелването на Шампионската лига. В Европейския клубен футбол започва царуването на великия „Милан“ на Ариго Саки и „Барселона“ на Йохан Кроиф. Макар и без спечелена Купа на европейките шампиони, Белите са обявени за най-добър отбор през това десетилетие в Европа, а "Петорката на Лешояда" получaва своето признание, след като възражда изпадналия в криза клуб и го поставя на върха.