Оригиналните непобедими -

Престън Норт Енд (1888/89)

публикувано на 31 Юли, 2019 / Четеш за 6 минути

На 17 април 1888 г. в малък хотел в Манчестър се ражда елитният футбол. В „Роял Хотел“ представители на Акрингтън, Астън Вила, Блекбърн, Болтън, Бърнли, Дарби Каунти, Евертън, Нотс Каунти, Престън Норт Енд, Стоук, Уест Бром и Уулвс постигат споразумениe за създaването на Футболна Лига, чиито мачове ще започнат през септември същата година. Встъпителният сезон на

материал от Пепа Запрянова*

новосформираната лига, която включва 12 отбора от Ланкашир и Мидландс, е спечелен от отбора на Престън Норт Енд. В 22 шампионатни мача Белите остава непобедени, печелейки титлата на Англия и триумфирайки с ФА Къп. По този начин Престън се превръща в първия английски отбор, който печели дубъл, а също така, почти век преди Арсенал на Арсен Венгер, остава „непобеден“ цял сезон.

- - -

В началото на 80-те години на 19-ти век, когато организираният футбол навлиза в живота на хората, новостта на играта започва да изчезва, а напрежението се покачва. Местните клубове се разрастват, а професионализмът се превръща в основния проблем на този период – играчи, които печелят от футболната игра. Докато на юг футболът е по-скоро атлетично забавление, на север, където играчите имат нужда от работа, се налага на футболните клубове тайно да им плащат. Първоначално Футболната Асоциация се противопоставя на професионализма, но се изправя срещу бунта на северните отбори, които започват да приемат играта все по-сериозно.

Един от хората, които бурно се застъпват за професионализма е Уилям Судел – собственик на мелница, офицер и председател на Престън Норт Енд. Судел е смятан за важна фигура в ранните успехи на ПНЕ, заемайки позициите на председател, секретар и мениджър на клуба. Судел прекратява футболната си кариера, докато е в двадесетте си години, и изгражда репутацията си, работейки зад кулисите. Преди намесването му в клуба, Норт Енд играят ръгби и крикет, но през 1880 клубът гласува в полза на футбола.

Судел е един от първите мениджъри, които са използвали черна дъска, за да онагледят тактиката си, следвайки съвета на няколко шотландски лектори. Той обикаля из цяла Шотландия, за да избере лично играчите си. А за да заобиколи правилото на ФА, че само местни играчи могат да получават заплащане, той дава работа на футболистите си във собствената си мелница, за да субсидира кариерите им. Всеотдайността на Уилям Судел може да се види и при уволнението му от клуба през 1895 г., когато той е изпратен в затвора за това, че е присвоявал средства от собствения си бизнес, за да ги дава на Престън Норт Енд.

67638307_3073631912677645_34905457342126

Престън Норт Енд (1888-1889)

Преглед на сезона

Футболната Лига започва на 8 септември 1888 г., когато Престън печели прървия си мач с 5-2 срещу Бърнли на Дийпдейл. Организацията на първенството е много слаба, а класирането и точките са създадени едва, когато сезонът е преполовен. Белите записват шест поредни победи в началото на кампанията, отбелязвайки 25 гола, преди да завършат 0-0 с Акрингтън. Нулевото равенство срещу Акрингтън ще се окаже и единственият мач, в който Престън не успява да се разпише. Белите набират скорост с изумителни победи от по 7-0 над Стоук и Нотс Каунти и успехи с по 5-0 над Дарби Каунти и Уест Бромич.

Отборът на Судел завършва сезона с 18 победи и 4 равенства, вкарвайки 74 гола и допускайки едва 15. В онези времена са се давали по две точки за победа и една за равенство, така Норт Енд печели титлата три мача преди края на сезона с общо 40 точки, 11 повече от Астън Вила, които финишират на второ място. Във ФА Къп Престън достига до финала без да допусне нито едно попадение, а там побеждава Уулвърхамптън Уондърърс с 3-0 на Кенингтън Овал и вдига трофея. Доминацията на ПНЕ е безпрецедентна и се дължи еднакво на силния им състав и на мениджърския интелект на Уилям Судел.

Прочети 'Очаквани голове и точки - детайлен поглед към модерната футболна статистика'

Формацията

В ранните години на организирания футбол, мачовете завършвали със страшно много отбелязани голoве. Всъщност, Престън може да претендира и за най-голямата победа, регистрирана в мач от ФА Къп, когато през 1887 г. побеждава манчестърския клуб Хайд Юнайтед с 26-0.

Акцентът на викторианския футбол определено е върху нападателите, като отборите разчитат единствено на физическите си дадености, за да спечелят топката обратно в свое владение. Въпреки това, Уилям Судел разчита на по-дефанзивната формация 2-3-5, вместо да използва елементарната и тежка 2-2-6. Така в продължение на четири десетилетия формацията 2-3-5 става най-популярната в британския футбол. Два „бека“ играят пред вратаря. Трима „полузащитници“ застават в средата на терена, като централния, по-дефанзивно настроен футболист, е ограден от две крила. В офанзивната линия други две крила играят изключително широко, а най-отпред са трима централни нападатели.

Разбира се, няма никакви видеа или снимки на „Старите непобедими“ в игра по време на непобедимия им сезон, а писмените доклади и разказите често се фокусират върху митичните умения на играчите. Въпреки, че информацията е разпокъсана и анекдотична, това е всичко, което може да се намери заедно с наличната статистика.

68314935_3073649589342544_72195518236805

Престън Норт Енд, формация и изпълнители (1888-89)

Уелският вратар Джими Трейнър е считан за най-добрият във Великобритания, като вече е набрал опит в Рексъм и Болтън. Пред него са играли Боб Хауърт и Боб Холмс, двамата „Боб“. Те са били изключително млади, на 20 и 21 съответно, когато Престън печели дубъл. Холмс, който от крило се превръща в бек, по-късно ще бъде и капитан на Англия при победата с 6-0 над Уелс.

Шотландското трио Джони Греъм, Дейв Ръсел и Санди Робъртсън играят в центъра на терена. А както Джонатан Уилсън пише в книгата си „Inverting the Pyramid“, през 80-те години на XIX в. шотландските футболисти са познати с изкусните си подавания. Тъй като са разположени между защитниците и нападателите, тяхна е задачата да поемат, обработят и разпределят топката подобаващо.

Дейв Ръсел си спечелва име на доста твърд футболист, както и като запален изпълнител в местната музикална зала. Той е играел в средата, между Греъм и Робъртс, като се е връщал и по-назад, за да помага на Холмс и Хауърт, като модерната шестица, когато противника е атакувал. Джони Греъм и Санди Робъртсън изглежда са въплащавали различни черти помежду си. По описания на Дейвид Рандал от Индипендънт, Греъм е бил неуморим и е умеел да хвърля дълги тъчове, от които нападателите да се възползват. Робъртсън, който пък преминава в Арсенал през 90-те години, е описван от един журналист като „артист“, но по-късно същия журналист пише, че играчът се е поддал на алкохола и е бил освободен от Артилеристите през 1892 г., след което става иконом на океански лайнер. Подобно на Дейв Ръсел, Греъм и Робъртс са насърчавани от Уилям Судел да се връщат назад, за да помагат на защитата, когато е необходимо.

Прочети 'Световно известни трезвени футболисти'

66722788_3037470642960439_14515753025294

Петимата нападатели на Престън са най-запомнящото се нещо в отбора на „Старите непобедими“, главно заради техническите си умения и головия си нюх.

По крилата Скот Сам Томпсън и Джак Гордън имат задачата да дриблират и центрират като всяко модерно крило. Фред Дюхърст и Джими Рос пък заемат ролята на вътрешни нападатели, играейки от двете страни на Джон Гуудал. Дюхърст и Рос са феноменални през сезон 1888/89, особено известни са с прекрасния си контрол над топката и чудесната си стрелба. Дюхърст, който е учител, вкарва 12 гола, докато Рос отбелязва 19 попадения в 21 мача. Джими Рос пък получава прякора „Малкия демон“, заради ниския си ръст – само 170 см. Роденият в Единбург нападател, използва феноменалната си скорост, за да навлезе в наказателно поле и да завърши атаката.

В центъра, англичанинът Джон Гуудал е изключително важен за серията без загуба на Белите. Той отбелязва 21 гола в 21 мача, включително два хеттрика. Алфи Потс Хармър описва Гуудал като „първата суперзвезда на британския футбол“. Играч джентълмен с изключителни умения, спокоен темперамент и истински спортист. През 90-те години играе за Дарби, по-късно е играещ мениджър в Уотфорд, а в последните години на кариерата си се подвизава във френския отбор Рубле. Гуудал разполага с бързи крака и чудесен поглед над играта, като се смята, че асистира за почти толкова голове, колкото отбелязва. Транферът му в Дарби Каунти през 1889 г. шокира футболния свят и въпреки че след това не успява да спечели титлата, той си остава изключителен играч за своето време.

67380172_3073649596009210_71156442897737

съставът на Престън на финала за ФА къп (сезон 1888-89)

Въпреки наличието на ясно откроен стартов състав, Судел е подтикнат да ротира отбора си заради контузии и рестрикциите за чуждестранни играчи на ФА. Играчи като Джорджи Дръмънд, Арчи Гуудал и вратаря д-р Боб Милс-Робъртс получават минути за изява в лигата и ФА Къп.

Със звездния си състав, съчетан с тактическите разработки на Уилям Судел, Престън Норт Енд постига подвиг, който е повторен 115 години по-късно.

Анди Ууд и Джак Портли, заедно с още други, са се опитвали да сравняват Престън на Судел с Арсенал на Венгер. Може да се твърди, че с разликата в структурата на лигата, разпространението на екпертни тренировки и изобретяването на еластични шорти, сравнението е невъзможно. Въпреки това, дори и да беше, постижението на Венгер, не би намалило това на Престън от сезон 1888/1889. Дори самият Престън не може да повтори постижението си, когато печели лигата отново през 1890 г. Тогава Белите записват четири загуби. Три години по-късно пък ПНЕ изпада от елита на Англия.

В първите си години на формиране, футболът трябваше да бъде по-хаотичен и достъпен за всеки, но Престън Норт Енд направи така, че всичко да изглежда много лесно.

* материалът е превод, оригиналната статия е на Андрю Клейтън и може да се намери на https://www.thefalse9.com/2019/02/the-original-invincibles-preston-north-end1888-89.html