Moneyball - надеждата на малките клубове в големия футбол
публикувано на 27 Януари, 2022 | Четеш за 7 минути
„Работи по-умно, а не по-здраво” (work smarter, not harder) е популярна фраза, изречена за първи път от индустриалеца Алън Морганщайн, в началото на миналия век. В духа на тази сентенция е и основната тема в днешната ни статия, а именно методът Moneyball (познат още като Кешбол).
Твърде вероятно е да сте чували това наименование, може би дори сте гледали филма от 2011 г. с участието на Брад Пит и Джона Хил.
материал на
В следващите редове ще Ви разкажем за възхода на тази техника и как един бейзболен отбор се превръща във вдъхновение за множество скромни футболни клубове.
Всичко започва с бейзболиста Били Бийн, на когото скаутите през 80-те години предричат блестящо бъдеще. И действително, Били има добро начало на кариерата си, но по-късно за родения във Флорида бейзболист започва да става все по-трудно (нещо като нашите млади футболисти). Та, след като прекратява активната си кариера, Били се включва в административното тяло на „Оукланд Атлетикс” като скаут. Докато е командирован да разузнае отбора на „Кливланд Индианс”, Бийн се среща с Питър Бранд, икономист от университета в Йейл. Бранд му излага своите виждания относно оценката и цените на играчите, като дори посочва на бившия бейзболист, че статистически (дори сочен за голям талант) Бийн би се провалил в НБЛ (както се и случва).
Според Moneyball метода, посредством математически анализ се анализират саберметрики (от Society for American Baseball Research) на група от играчи. Саберметриките от своя страна са стойностите за определени аспекти, съобразени със спецификата на клуба. Макар и убедени в метода си, Бранд и Бийн в началото срещат сериозна съпротива, както от управата на „Атлетикс”, така и от страна на медиите. Няма да ви развалям удоволствието от гледането на филма на режисьора Бенет Милър, но да речем, че клубът от Оукланд определено извлича позитиви от „Кешбол”.
Silent Sensei from Santa Cruz, USA (https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Billy_Beane_1989.jpg), „Billy Beane 1989“, https://creativecommons.org/licenses/by/2.0/legalcode
Как обаче Moneyball и неговите саберметрики влизат в света на футбола?
Неособено известен факт е, че макар и бейзболист, Били Бийн е и голям почитател на футбола, а един от неговите идоли е Арсен Венгер. След като постига успехи със своята методология, Бийн е поканен в „Сан Хосе” - отбор от Мейджър Сокър Лигата. Там явно работата му също дава резултат, тъй като отбори от ранга на „Арсенал”, „Ливърпул” и самият Алекс Фъргюсън започват да душат около иновативния метод. Най-бързи обаче се оказват от нидерландския „АЗ Алкмаар” и привличат бившия бейзболист като съветник в клуба през 2015-та. 2 години по-късно американецът се присъединява към международния консорциум Pacific Media Group, под чиято шапка са отбори като „Барнзли”, „Нанси”, „Есберг” и „Остенде”. Несъмнено обаче, човекът повярвал най-много в метода на Бийн е Матю Бенъм, собственик на датския „Митдиланд” и английския „Брентфорд”. Той адаптира бейзболната методология и създава собствена схема (SmartOdds) за определяне на коефициента за победа на даден отбор в определен мач, възползвайки се от разликата в ставките на букмейкърите.
Според системата на Бенъм фактът, че даден отбор бележи голове, не означава, че е добър, тъй като доста от попаденията са случайни и стават с голяма доза късмет. При неговата схема факторите случайност и късмет се изключват и се създава метод на очакваните голове. Точно според този метод Бенъм изчислява дали един отбор е качествен. През лятото на 2014 г. той стана главен акционер на датския „Мидтиланд” и още в следващия сезон тимът спечели титлата за първи път в 16-годишната си история. „Брентфорд” е другия успешен отбор на Бенъм и макар днес „пчеличките” да са част от Висшата лига, през 2012-та (когато Бенъм придобива контролния пакет акции) отборът не е нищо повече от средняк в Лига 1 - третото ниво на английската футбола пирамида.
Как обаче работи самата система?
Ето ви пример за позицията на централен нападател, използвайки анализ на така наречените „очаквани голове”. Накратко, очакваните голове или xG (expected goals) са шансовете на удар към вратата да бъде гол.
Пример: 81% от дузпите се материализират в голове. Това означава, че удар от бялата точка ще получи xG стойност 0.81.
Безнадежден удар от далечно разстояние пък ще получи 0.01 xG (т.е. 1% шанс за реализация).
В този контекст, нека разгледаме двама измислени нападатели на еднаква възраст – Михаил Николаев и Божин Валериев. И двамата се състезават в родната Efbet лига, изиграли са 20 мача и са отправили по 50 удара във вратата. Но докато Божинко е отбелязал 5 гола, Михаил е вкарал 15. Логично, Николаев би бил счетен за по-добрия от двамата, като съответно цената му също би била по-висока.
Ако разгледаме обаче статистиката им под въздействието на очакваните голове, картинката се променя. Михаил Николаев е вкарал своите 15 гола с коефициент на xG 10 пункта, докато Божин Валериев е отбелязал своите 5 при xG със стойност 12 пункта. Това ни казва няколко неща.
Първо, Мишо може би е отбелязал своите голове вследствие от лоши изяви на противниковите вратари или пък с късмет. Второ, Божо вероятно ще вкара повече голове спрямо Николаев предвид сравнението между вкарани/очаквани голове. От гледна точка на Moneyball пък, Валериев е истинско съкровище, тъй като статистически е както по-добрия, така и по-евтиния. Нещо подобно на така наречените “gems” за почитателите на Фентъзи лигите или Football Manager. Накратко, това са играчи, които са слабо познати или пък подценявани, а имат сериозни качества. В истинския живот пък имаме примери с Коутиньо и „Ливърпул”, Марез, Канте и Варди в „Лестър” и т.н.
Целият този анализ обаче би трябвало да бъде подчинен зад цялостната концепция и визия на клуба. Да, уважаеми „Левски”, ЦСКА и останали български клубове, дългосрочните планове са нещо жизненоважно.
Ето какво казва Лий Дайкс, един от хората отговарящи за привличането на нови играчи в „Митдиланд” и „Брентфорд”: „Синергията във футбола е много важна. Няма смисъл от блестящ във въздуха нападател, ако нямате играч, който може да центрира добре и съответно халф или защитник, който да даде добър пас към центриращия.”
Хомогенният състав също е от изключителна важност при Moneyball. Противно на популисткото мислене за „даване на път на младите”, ако имаме добра двойка централни защитници на крехка възраст, логично е да се привлече по-опитен бранител, който да им придаде от своите опит и знание. Пример за последното можем да намерим в лицето на Понтус Янсен в „Брентфорд”.
Напълно оправдавайки името си, Кешбол е печеливш и от финансова гледна точка. Макар и участник във Висшата лига, „пчеличките” са на нетна печалба за 7 от последните 8 сезона, като основен виновник за това са входящите и изходящи трансфери.
Андре Грей например е закупен за само 620 хиляди паунда от „Лутън”, но е продаден на „Бърнли” за сума, надхвърляща 12 милиона. Оли Уоткинс също заслужава да бъде споменат, след като „Астън Вила” плаща на „Брентфорд” 34 млн. а е закупен за 7.2 млн от „Екзитър”. Можем да продължим: Нийл Мопе (купен за 2 и продаден за 22.2 млн.), Езри Конса (2.85/13.3) или пък печалбата от общо 35 милиона паунда от продажбите на Саид Бенрама и Крис Мефъм, както и изгодните сделки със Стюарт Далас и Джеймс Тарковски. Голямата звезда на „Брентфорд” към този момент, Айвън Тони (привлечен за 5.6 млн.) със сигурност също ще донесе голяма сума в клубната каса. Не е зле за клуб, закупен за едва 3.3 млн. паунда преди по-малко от десетилетие, а?
Наемането на специалисти по статични положения или тъчове, режим на съня, хранене и юношеска психология в грандове като „Ливърпул” и „Борусия” и от играчи като Кристиано Роналдо и Левандовски е вече редовна практика, но именно Moneyball прави това възможно. И докато уязвимостта на „Арсенал” към дългите тъчове е, например, всеизвестна и не е изненадващо как играха новаците в първия си двубой в елита, то другият отбор на Бенъм – „Мидтиланд” е по-убеждаващ и дългосрочен пример. В шампионския си 2014/15 сезон, датският клуб отбелязва цели 39% от попаденията си след изпълнение на статични положения.
И така, имаме метод, който изглежда способен да подобри клубовете както игрово, така и финансово. Защо обаче не е широкоразпространен? Отговор на този въпрос трудно може да бъде даден, дори от базата данни на Moneyball.
В знак на партньорството ни с РИТНИТОПЪ, някои от статиите на Ивайло Младенов ще могат да бъдат намерени и на двата сайта! Повече за техния проект, мисия и публикувани материали - вижте на https://ritnitop.bg/
хареса ли ти статията ?
'последвай' автора !
Помогни на проекта
follow us >
Лев Яшин прекарва цялата си професионална кариера в Динамо (М) !
Печели 5 пъти титлата и 3 пъти купата на страната с отбора
FUN
FACT
Португалецът Абел Шавиер е единственият, играл за Евертън и Ливърпул в един и същи сезон !