Великите бразилци, играли в Милан (част 2: Кака, Кафу и 2/4 “R”)

публикувано на 24 Юни, 2021 | Четеш за 9 минути

В тази статия продължаваме серията за великите бразилски футболисти, прекарали част от кариерите си в Милан.

Подходът е хронологичен, а в първата част говорихме за петима кариоки, акостирали в Милано в периода 1958-2000 година. Сега ще видим още осмина бразилци, играли за „росонерите“ в периода 2002-2010,

материал на

Лъчезар Петров

четирима от които са носители на Златната топка, а първи по хронология е Ривалдо.

Ривалдо (период: 2002-2004, атакуващ халф, 40 мача/8 гола)

Витор Борба Ферейра, както е пълното му име, започва кариерата си през 1991 г. в Санта Круз – отбор от родния му град, Ресифе. Следват 5 сезона по бразилските терени, като най-запомнящи са последните два, прекарани в състава на Палмейрас. 60 гола в 97 мача за „бяло-зелените“ се оказват достатъчни за трансфер в Европа и Ривалдо става част от Депортиво Ла Коруня – отбор, който по онова време се бори за титлата в Испания. На „Риасор“ той прекарва само сезон 1996/97, след което се намесва Барселона и през следващите пет години техничарят от Ресифе се превръща в безспорния лидер на „синьо-червените“, като през 1999-та година печели Златната топка и още 5-6 индивидуални награди. За съжаление (най-вече на феновете на Барса) периодът му в Каталуния не завършва по най-добрия начин и през юни 2002 г. той е освободен от междувременно завърналия се на кормилото на Барса Луис ван Гаал.

Това дава шанс на Милан и Ривалдо се оказва на „Сан Сиро“ като един от най-силните и титулувани играчи в онзи период, спечелил и Световната купа в Корея и Япония именно през лятото на 2002-ра година. За изненада на повечето експерти, в Милан бразилецът не само не успява да блесне, но и почти не се доближава до нивото от Барселона и Ла Коруня. Първият му сезон приключва с 38 мача и 8 гола във всички турнири и макар че печели Купата на Италия и Шампионската лига, ролята му е по-скоро поддържаща и твърдо остава в сянката на Шевченко, Филипо Индзаги, Руи Коща.

200553283_6396364300404373_8342913178721

През август 2003 г. Ривалдо печели още един трофей с Милан, Суперкупата на Европа, като в мача срещу Порто влиза чак в 76-та минута. Вторият му сезон се развива много лошо и през ноември 2003 г. договорът му е прекратен, като за 3 месеца той не записва нито минута в Серия А и за Купата (освен в мача за Суперкупата на Европа играе само в още един мач от ШЛ).

Заради слабото си представяне Ривалдо печели „наградата“ Златен бидон, която се връчва на най-слабия футболист в Серия А за конкретен сезон (1), а за съжаление на феновете на Милан, най-силния му мач на „Сан Сиро“ не е за „росонерите“, а срещу тях – през октомври 2000 г. Барселона гостува в мач от груповата фаза на ШЛ, завършил 3:3 с хеттрик на Ривалдо за каталунците.

Кафу (период: 2003-2008, десен бек, 166 мача/4 гола)

Ако Ривалдо се оказва един от най-неуспешните бразилски трансфери на Милан, то Маркос Еванджелиста де Мораеш (или просто Кафу) става един от най-успешните. Със своите 166 мача с червено-черната фланелка Кафу заема пето място по този показател сред всички играли за Милан бразилци, като пред него са само Кака, Дида, Сержиньо и Алтафини.

Подобно на Ривалдо, Кафу също има два сезона за Палмейрас, като през 1995 г. двамата се засичат в един от силните периоди на „зелено-белите“ от Сао Пауло. Приликите с Ривалдо продължават – Кафу също започва европейската си кариера в Испания, като през сезон 1994/95 играе за Реал Сарагоса и печели Купата на носителите на купи (КНК), макар заради контузия да пропуска финала срещу Арсенал (2).

Прочети 'От сиропиталището до "Театъра на мечтите"

или пък

'Полеви футболисти играли с номер ЕДНО'

Най-впечатляващият период в кариерата на защитника са шестте сезона в Рома, 1997-2003 г., увенчани със Скудето (май 2001 г.) и Суперкупа на Италия (август 2001 г.). Именно на „Олимпико“ Кафу се превръща в еталон за модерен десен бек, най-вече с постоянните си, но същевременно много добре преценени, включвания в атака. И ако в днешно време е напълно обичайно крайните бранители да се качват „високо“ по игрището и да осигуряват широчина в атака, то в началото на века това не е точно така и агресивни бекове като Кафу, Хавиер Санети и Роберто Карлош са по-скоро свежи изключения.

В Милан Кафу преминава през лятото на 2003 година с репутацията на един от най-доказаните и титулувани крайни защитници в света (световен шампион като капитан на Бразилия през 2002 г., както и през 1994 г., макар тогава да е просто част от състава, заедно със 17-годишния Роналдо).

Петте му пълни сезона на „Сан Сиро“ се оказват и последните в кариерата му, а в Милан Кафу допълва колекцията си от отличия с нова титла в Серия А (2004 г.), Шампионска лига (2007 г.), две Суперкупи на Европа (2003 г., 2007 г.), Суперкупа на Италия (2004 г.) и Световно клубно първенство (2007 г.). Въпреки че представянето му не е толкова блестящо и постоянно колкото в Рома (най-вече заради напредването на годините), Кафу дава много на Милан и заслужава мястото си в Залата на славата на гранда от Милано.

Кака (периоди: 2003-2009, 2013-2014, атакуващ халф, 307 мача/104 гола)

Рикардо Изексон дос Сантош Лейте едва ли има нужда от кой знае какво представяне – говорим за един от най-великите футболисти на съвсем близкото минало - може би най-добрата класическа „десетка“ след Марадона и съотносим със Зидан. Рекордьор по брой изиграни мачове и втори по вкарани голове (след Алтафини) сред всички бразилци в историята на Милан, Кака притежава нещо с което превъзхожда другите легенди – влиянието му върху играта на отбора и умението сам да решава мачове.

източник: https://www.youtube.com/watch?v=d73dPjDhW_c

Кариерата на Кака започва в Сао Пауло през 2001 г. и през лятото на 2003 г. е привлечен директно в Милан за сумата от 8,5 млн. евро, определена на по-късен етап от Силвио Берлускони като „пари за фъстъци“ (3). Въпреки че е на 21 години, без опит в Европа и в отбор, току-що спечелил ШЛ, Кака успява да се наложи в стартовия състав само месец след трансфера си, измествайки Руи Коща от плеймейкърската позиция зад Шевченко и Индзаги. През първия си сезон в Милан той изиграва 45 мача и вкарва 14 гола във всички турнири, а след това показателите му постоянно се повишават, за да се стигне до 49 мача и 19 гола през сезон 2005/06 и 41 мача и 19 гола през 2007/08. Но по-важното от чисто статистическите показатели на бразилеца е ролята му в един от най-силните състави на Милан в цялата история на клуба – Кака е плеймейкърът, играчът, който буквално „прави“ играта на „росонерите“. Особено забележителен е сезон 2006/07, когато Милан печели последната си засега ШЛ, а Кака има основната роля, вкарвайки 10 гола в 15 мача в турнира на богатите (най-важните може би са двата на „Олд Трафорд“ в ½ финала срещу Манчестър Юнайтед, загубен с 2:3; на реванша Милан печели с 3:0, като Кака открива резултата).

Разбира се, в хода на блестящата кариера на кариоката на „Сан Сиро“ не липсват и разочарования, най-голямото от които е загубения финал за ШЛ срещу Ливърпул през 2005 г. („Чудото от Истанбул“), но като цяло Рикардо дос Сантош Лейте се превръща в може би най-успешния бразилец, носил екипа на Милан в цялата досегашна история на клуба. Ролята му по време на втория престой през сезон 2013/14 е по-скоро поддържаща, въпреки че успява да отбележи 9 гола в 37 мача, а абсолютният връх в Милан е достигнат през 2007 година, когато Кака печели Златната топка. Любопитното е, че засега това е последната Златна топка, спечелена от играч на Милан, а Кака е последният победител преди продължилото 10 години господство на Меси и Кристиано конкретно що се касае до това индивидуално отличие.

202617325_6443446222362847_7487059927322

източник: http://aboutricardokaka.blogspot.com/2007/12/kaka-win-golden-ball.html (accessed 6 April 2021)

Роналдо (период: 2007-2008, нападател, 20 мача/9 гола)

Ако Кака е една от великите класически „десетки“ във футбола, то Луиш Назарио да Лима, наричан още „Феномена“, е една от най-великите „деветки“, т.е. класически център-нападател. За настоящия мажоритарен собственик на Валядолид са изписани тонове мастило, а със своите 62 гола в 98 мача той заема трето място в листата на голмайсторите на бразилския национален отбор, като отстъпва само на Пеле и Неймар. Бегъл поглед към клубните му статистики показва колко правдиво прозвище е „Феномена“ – 44 гола в 47 мача за Крузейро, 54 гола в 57 мача за ПСВ Айндховен, 47 гола в 49 мача за Барселона, 59 гола в 99 мача за Интер, 104 гола в 177 мача за Реал Мадрид – наистина феноменални показатели. Цифрите вероятно щяха да са още по-високи, особено по време на престоя му в Интер, ако не бяха ужасяващите контузии в колената – през ноември 1999 г. и особено тази в мача срещу Лацио през април 2000 г., когато диагнозата е пълно разкъсване на едно от коленните сухожилия (4).

Роналдо успява да се възстанови и през 2002 г. става световен шампион и голмайстор на световното в Корея и Япония, а първите 4 сезона от последвалия период в Реал Мадрид може да се окачествят като успешни. Петият не е такъв и през януари 2007 г. той преминава в Милан за сумата от 8,05 млн. евро, като основна роля за напускането му на Реал има тогавашният треньор на „белите“ Фабио Капело.

Пристигайки в Милан Феноменът постига нещо невиждано в историята, защото става може би единственият играч, обличал фланелките на вечните съперници Интер/Милан и Барселона/Реал Мадрид. Феновете на Милан се надяват да покаже формата от първия си престой на „Сан Сиро“, когато носи синьо-черен екип, но за съжаление изявите на Роналдо в Милан по-скоро наподобяват тези на Ривалдо, а не на Кака. До края на сезон 2006/07 той все пак записва 14 мача със 7 гола, но няма право да играе в ШЛ и не е част от състава, спечелил въпросното отличие през май 2007 г. Надеждите са, че през втория сезон (реално първи пълен) за Милан ще разкрие потенциала си, но това не се случва – проблеми с контузии и наднормено тегло му позволяват да изиграе едва 300 минути, в които отбелязва само 2 гола (и двата срещу Наполи в мач, в който Милан излиза с него, Кака и Пато в нападение, т.нар. трио Ка-Па-Ро).

За съжаление престоят му в Милан завършва по подобие на този в Интер – нова контузия, този път скъсани връзки в лявото коляно през февруари 2008 г., го вади от игра до края на сезона (5). След това договорът му не е подновен, а Феноменът напуска Европа, присъединявайки се към Коринтианс, където през 2011 г. завършва и футболната си кариера.

Прочети 'Роналдо - Феноменът в модерния футбол'

или пък

'25 години от случая "Босман"

С перипетиите на Роналдо слагаме точка и на втората статия за бразилските суперталанти, част от чиито кариери преминават във фланелката с цветовете на Стендал.

В заключителната част на трилогията ще хвърлим поглед към още четирима кариоки, чиито футболен път ги извежда под прожекторите на „Сан Сиро“.

(1) Tuttomercatoweb.com, Adriano vince il Bidone d'Oro 2010, 13 December 2010, available at: https://www.tuttomercatoweb.com/altre-notizie/adriano-vince-il-bidone-d-oro-2010-242718 (accessed 6 April 2021). Въпросната награда се връчва в периода 2003-2012 година, като Ривалдо става първият ѝ носител, а друг играч на Милан, Алешандре Пато – последеният през 2012 г. Абсолютен „рекордьор“ по спечелени Златни бидони е Адриано с цели три (2006, 2007, 2010).

(2) Independent.co.uk, FOOTBALL Defence is central to Arsenal's hopes, 9 May 1995, available at: https://www.independent.co.uk/sport/football-defence-is-central-to-arsenal-s-hopes-1618984.html (accessed 6 April 2021)

(3) Sydney Morning Herald, Heaven sent, with the T-shirt to prove it, 16 January 2009, available at: https://www.smh.com.au/sport/soccer/heaven-sent-with-the-t-shirt-to-prove-it-20090116-gdt9yv.html (accessed 6 April 2021)

(4) Four Four Two, 'Ronaldo's kneecap exploded, it was by his thigh', 28 March 2018, available at: https://www.fourfourtwo.com/performance/training/ronaldos-kneecap-exploded-it-was-his-thigh#qs3UMJykHxD26RFh.99 (accessed 6 April 2021)

(5) The Guardian, Ronaldo faces end of road after new injury blow, 15 February 2008, available at: https://www.theguardian.com/football/2008/feb/15/newsstory.acmilan (accessed 6 April 2021)