Магията на Купата на африканските нации
публикувано на 11 Януари, 2022 | Четеш за 5 минути
Здравей, уважаеми читателю!
Предполагам отдавна не си получавал писмо, особено такова, което не е от някоя институция или електронна поща.
За съжаление (или пък щастие), за да разбереш възхищението ми към турнира, наречен Купа на африканските нации ще трябва да използвам този формат. Пък е и доста тематично, не мислиш ли?
материал на
На Черния континент едва ли всички разполагат със смартфони, Интернет и всички удобства на модерната комуникация, които имаме в нашето ежедневие. Не, там хората общуват лице в лице, вероятно влагайки много повече експресивност, емоция, че дори и думи, както в своята комуникация, така и в своето ежедневие. Може би това е и причината магиите и заклинанията да са толкова страховити там – думите не са изгубили своята сила.
Но да се върнем на основната тема, а именно футболът. Но нека те предупредя, че думите, които използвам по-долу няма да са за това кой е отборът печелил най-много пъти турнира или защо Гана не е печелила трофея близо 40 години. Не, ще поговорим за магията.
Нека обаче първо ти задам няколко въпроса. Отговори ми, моля те, драги ми читателю, какво харесваш във футбола?
А какво не харесваш?
Допада ли ти модерният комерсиализъм, който е завладял ритнитопа?
Одобряваш ли как екстравагантните прически и татуировки не са вече колорит, а по-скоро статус в света на футбола?
Някога чувствал ли си се не на място, бъдейки заобиколен от туристи и „семкаджии” на стадиона?
А чакал ли си мач на любимия си отбор с такава надежда, че тя да заличи всички несгоди, които си имал през седмицата?
Не знам какво ще ми отговориш, но мисля, че всяка студена зима на едно диво място има островче, което ще донесе топлина в сърцето и душата ти и повярвай ми, тя няма да е от жаркото африканско слънце.
Да, Африка е континент, в който всеки ден е предизвикателство. Кръвожадни хищници, вирусът Ебола (пред който нашумелия коронавирус е като изтърсака на вирусите), кръвопролитни граждански войни и липсата на каквито и да е удобства (като чиста вода) са всекидневни спътници в живота на всеки един африканец. Там обаче е и футболът. Два камъка за врата, прахоляк и почти никаква тактика, но футбол. Не, съжалявам, моя грешка. Всъщност ТОВА е футболът и сега ще ти обясня защо.
Спомни си първият път, когато бе част от отбор. Нека позная: топка страйкерка, група чорлави приятели и камъни, раници или други отличителни белези на твоята улица. Смяташ ли, че си бил по-малко отдаден на футбола от милионера, който видя миналия уикенд на екрана? Не, разбира се! Не че, ако решиш в зимната вечер да пуснеш мач от Купата на африканските нации, няма да видиш милионери или пък да чуеш за корупция около избора на домакин, но гарантирам ти атмосферата ще е различна. Ще е онова наивно детско чувство, че планетата се върти, но не около Слънцето, а около коженото кълбо, което подскача от крак в крак. Ако не ми вярваш само погледни танца (да го наречем така) на вратаря на ДР Конго при победата над Конго на ¼ финалите през 2015-та. Абсолютно като на малко дете! Ами финалът между Кот д’Ивоар и Гана през същата година?
Много велики африкански футболисти са се състезавали за „Арсенал” и „Ливърпул” през годините, но в онази февруарска вечер за мен и моя приятел Жоро, който подкрепя мърсисайдци, нямаше африканец, който да е дал повече на футбола от вратаря на „слоновете” Абубакар Бари. Титаничен шоумен!
Съжалявам, леко се отплеснах. Може би феновете и шоуто не са твоето любимо нещо. Може би романтиката в сензации като Лестър и Исландия през 2016-та и 2020-та не са това, което остава в спомените ти. Е, нека тогава ти разкажа за Мадагаскар. Но не филмчето с лемурите и пингвините, а за футболния отбор. До 2019-та, най-известните „постижения” на островната държава са трагичните им представяния в квалификациите за турнира, както и наказанията им да не участват, след като на няколко пъти отказват въобще да участват в квалификациите за КАФ. През 2019-та обаче Мадагаскар се класира за основната схема на турнира. Никой не очаква нещо кой знае какво, като показателни са думите на Абел Анисе пред „Ройтерс”, че „никой не ни взима насериозно”. Бившият халф на „Лудогорец”, ЦСКА и „Ботев” и неговите съотборници обаче нямат проблем с това. Въпреки, че е на 187-мо място в класацията на ФИФА, Мадагаскар не само, че печели групата си (включителни записвайки победа над суперфаворита Нигерия), но и достига до ¼ финалите.
Ами Замбия? Отборът винаги хвърля по някоя „бомба”, а през 1994-та печели сърцата на множество неутрални запалянковци. Година по-рано „медните куршуми” имат силен отбор, който не само играе приятен футбол, но се е прицелил и в първо участие на Световно първенство. За съжаление, преди квалификационния мач за САЩ ’94 срещу Сенегал, самолета на замбийците пада в морето и в катастрофата загиват всички на борда. Цялата нация се обединява и на Купата на африканските нации през 1994 година в Тунис, Замбия е на крачка от немислимото. След разочароващо равенство в първия мач от групите срещу Сиера Леоне, „медните куршуми” са изправени до стената. Победа в последния мач от групите над Кот д’Ивоар обаче слага началото на една епопея. Замбия продължава, а в последствие елиминира Сенегал и Мали, за да се изправи срещу Нигерия на финала. Макар и да повеждат с ранен гол на Литана, „суперорлите” правят обрат и разбива мечтите на всички замбийци. През 2012 година обаче съдбата показва, че си знае работата. Почти 20 години по-късно на стадиона в Либървил, същият град край който пада самолета през 1993-та, Замбия се изправя срещу Кот д’Ивоар. В състава на „слоновете” са играчи като Дрогба, братята Туре, Зокора, Ебуе и Калу, но замбийците удържат нулево равенство, след което Стопила Сунзи превръща молитвите на съотборниците си в мощен рев, след като вкарва решителната дузпа при победата с 8-7.
или пък
Е, уважаеми читателю, ако дори този щастлив край не може да те накара да дадеш шанс на турнира, нека ти дам един практичен съвет. За период от около месец, единственото място, на което ще можеш да се насладиш на магията от играта на Садио Мане, Пиер-Емерик Обамеянг, Мохамед Салах, Хаким Зиеш, Рияд Марез, Ашраф Хакими и Франк Кесие ще е именно КАН.
А освен това, там ще са и познати имена като Райс Мболи, бившият футболист на ЦСКА и „Лудогорец” Жоржиньо, Па Конате („Ботев”), Гаетан Миси Мезу („Царско село”), Омар Камара, Стив Фуртадо (и двамата от „Берое”) и Ноа Сонко Сундберг („Левски“) . Помисли си.
Радвам се, че имах възможността да споделя своите мисли и впечатления с теб. До скоро!
Поздрави,
Ивайло Младенов
(12.01.2022)
хареса ли ти статията ?
'последвай' автора !
Помогни на проекта
follow us >
Лев Яшин прекарва цялата си професионална кариера в Динамо (М) !
Печели 5 пъти титлата и 3 пъти купата на страната с отбора
FUN
FACT
Португалецът Абел Шавиер е единственият, играл за Евертън и Ливърпул в един и същи сезон !