Геният Зидан (2 част)

публикувано на 13 Май, 2019 / Четеш за 11 минути

Предстои Евро 2000. Зидан и Франция трябва да покажат, че успеха на домашното световно първенство не е случайност. Те го печелят с финес и лекота, а зрителите получават вълнуващ спектакъл от Зизу, който е архитект на всичко най-хубаво, което претворяват „петлите” на футболния терен. Реализира и две попадения - фамозно изпълнение от фаул срещу

материал на Пламен Панайотов

Испания на четвъртфинала и „златния гол” в 117-тата минута срещу Португалия наполуфинала. Зидан е най-добър играч на турнира, а без съмнение и НАЙ-ДОБРИЯТ в света към момента!

Някъде по това време се подновяват амбициите на строителния магнат Флорентино Перес да стане президент на Реал Мадрид. Той вече е изгубил едни избори през 1994г., извлякъл си поука, и излиза с проекта „Галактикос” - всяка година да прибавя към състава на „Белия балет” по една световна звезда. След като е договорен Фиго през 2000г., кой е следващият най-подходящ? Перес обявява на всеослушание: „За мен Зидан е най-добрият футболист в света! Ще направя всичко възможно да облече фланелката на Реал”.

Преговорите между Ювентус и Реал са тежки и продължителни, но когато „на масата” е сложена офертата от 75 млн. евро, ръководството на италианския клуб се съгласява да го продаде. Французинът става най-скъпия футболист за своето време.

David de Biasi De Biasí from málaga, españa, Zinedine zidane 2005, size, crop, CC BY 2.0

Ако има клуб, който да е свикнал с привличането на „звезди”, то това в най-голяма степен би бил Реал Мадрид. Идването на Зидан обаче се превръща в истинска еуфория - при представянето му клубът трябва да наеме охрана като за посещение на папата, клубният магазин регистрира рекордни приходи от фланелки и сувенири с лика на Зизу, тълпи от фенове преследват своя идол навсякъде. Аурата, която притежава Зидан, неговата елегантност, стил и морални качества карат феновете да забравят всички предишни велики футболисти, които са обличали белия екип!

Подобно на Ювентус и в Реал нещата за Зидан тръгват трудно. Той вече беше звезда, но преминаването му в „Белия балет” го изпрати в ново измерение. В Испания всичко свързано с Реал бе от огромно значение. Трансфера му беше обсъждан не само във футболните среди, своето мнение изказваха политици, певци, актьори. Зидан трябваше да бъде оставен на спокойствие да привикне към тази лудост. Благодарение на таланта, допълнителни тренировки и подкрепа от най-близките хора, той се справя. Намира своето място сред звезди като Раул, Фиго и Йеро, започва да получава удоволствие от самата игра.

Похода към така жадувания трофей от Шампионската лига сезон 2001/2002г. минава през отстраняване на големия съперник Барселона на полуфинал. „Кралският клуб” няма победа на „Камп Ноу” вече 19 години. Зидан обаче повежда своите съотборници към победата с 2:0 като сам реализира първото попадение. Зизу е на пореден финал в най-престижния клубен турнир, и за разлика от предишните му участия, това е увенчано с успех - победа над Байер Леверкузен с 2:1, с победен гол на французина и то какъв - волето му с левачката и до днес е един от най- хубавите голове в историята на турнира! Избран е логично за играч на мача.

източник: https://www.youtube.com/watch?v=rFfomw-Z4uE

Докато в Реал нещата вървят много добре, за френският национален отбор са настанали тежки дни. Особено сериозен е провала на световното през 2002г. в Япония и Реп. Корея, където Франция не само не печели мач в групата, но и дори не отбелязва гол. Зидан получава тежка травма няколко дни преди началото на турнира, пропуска първите два мача и ненапълно възстановен е включен в игра в решаващия мач срещу Дания. Неговото участие този път не помага на „петлите” и те напускат безславно турнира. Световен шампион става Бразилия, а играч на турнира нейният голмайстор - Роналдо. А след като той облича екипа на „Кралския клуб”, Зидан става и шампион на Испания.

На Евро 2004, въпреки високия стандарт на игра на Зидан, който впоследствие е избран в идеалния отбор на турнира, Франция отпада на четвъртфинал срещу бъдещия носител на трофея Гърция. Междувременно Зидан собственоръчно е изковал победата срещу Англия с два късни гола и е открил резултата при победата над Швейцария в груповата фаза. Но ако френските фенове са смятали, че отпадането от турнира толкова рано е шок… какво са изпитали след като Зидан обявява, че напуска националния отбор само те си знаят! Той разделя страната на две: едната половина го обвинява - в този труден за националния отбор момент, той трябва да остане и помогне на по-младите футболисти; Другата обаче проявява разбиране и благодарност за всички щастливи мигове, с които ги е дарил Зизу с националния екип.

Зидан винаги е имал завишени изисквания към себе си, той е виждал смисъл от това което върши само, ако може да даде най-доброто от себе си!

Както и две години по-рано Зизу отново е разстроен от факта, че една част от неговите съотборници не се влагат достатъчно за националната кауза. Друг не по-малко сериозен мотив е това, че той иска да отдели повече време на семейството си, което е ощетявал през цялата си професионална кариера. Третата причина е назначението на Раймон Доменек като старши треньор на националния отбор, нелош специалист, но Зидан винаги е попадал на точните хора в различните етапи от своя живот и към момента преценява, че Доменек не е от тях!

Photo by David Ruddell Cropped and retouched by Danyele, Italy vs France - FIFA World Cup 2006 final - Lilian Thuram and Zinedine Zidane, size, CC BY 2.0

Като всеки гений обаче и Зидан е непредсказуем - голяма част от решенията, от действията в живота му се стоварват като гръм от ясно небе.

Като се започне от двата му гола срещу Бразилия през 1998г., минем през феноменалното му изпълнение срещу Леверкузен на финала на Шампионската лига през 2002г. и стигнем до 3 август 2005г. , когато година след като обяви края на своята кариера в националния отбор, на своя сайт той обяви, че е готов да се завърне в него!

Голяма е ролята на националния селекционер Доменек, който през тази една година е отдал доста време от своята енергия за да убеди Зизу да облече националния екип отново и се е съгласил напълно с визията на Зидан „как е най-добре това да се случи”. Със Зидан в националния отбор се завръщат Тюрам и Макелеле, важни фигури не само за Франция, но и за самия Зидан. Френският плеймейкър иска да достави още радост на своите сънародници и да се опита за последно да изведе „петлите” на върха. Не само френските фенове са очаровани от това решение, а и целият футболен свят - играчи, фенове, спонсори. „Всички искат да се наслаждават на господаря на топката, ходещия спектакъл, който представлява играта на Зидан” според думите на една от легендите на Реал Мадрид, Алфредо Ди Стефано.

За справка „Завръщането на Зидан” събира пред телевизионния екран рекордните за месец август 9.7 млн. човека. Франция е отново убедителна и вдъхновена, побеждава с 3:0 Кот Д’ Ивоар в приятелски мач в Монпелие с гол-шедьовър на Зизу.

Франция печели и своята квалификационна група за Световното първенство през 2006г. в компанията на Швейцария, Ирландия и Израел – отбори, които не могат да се причислят към футболните гиганти, но известни като едни от най-неудобните противници за преодоляване.

Animesh Sahoo, Fly High, size, crop, CC BY-SA 4.0

Първенството в Германия ще се превърне в „лебедовата песен” за френския плеймейкър, защото на 25 април 2006г. света ще бъде шокиран с новината, че Зидан се отказва от футбола!

Въпреки, че има още година от договора с Реал, той проявява за пореден път морал и доблест, като се отказва от възможността да прибере 6 млн. евро само за да си довърши контракта.

"Аз не съм вече на 25 години, играта която показвам последните две години не ме удовлетворява. Знам колко са важни резултатите за клуб като Реал и не искам да го поставям в трудна ситуация, завръщайки се от Световното първенство в Германия и да ги информирам, че се отказвам. Реал трябва да има достатъчно време да намери мой заместник"

(официалното му съобщение пред Canal +)

По време на цялата му кариера популярността на Зидан расте главоломно, но тя не го променя, той свиква с нея, но не злоупотребява. Той се ограничава до присъствие на церемонии и гала-вечери, където това е абсолютно задължително. Времето, което отделя на медиите е незначително - той поддържа връзка само с определен кръг журналисти, с които се познава отдавна.

"В популярността има добри и лоши страни. Просто винаги си спомням откъде идвам и не забравям какво е наистина важно в живота!"

За Зидан това са футбола, семейството и децата. По-малко уверен при контакти с възрастните, той става непосредствен и приветлив при досега си с невръстни фенове. Никога не ги подминава, било то и след тежка загуба... Светът го знае като Зидан, като Зизу, но той си остава Язид!

Той има да изпълни само още една цел - достойно представяне в Германия и това поражда в него облекчение.

Както и преди спечеления мондиал през 1998г. пресата във Франция се съмнява във възможностите на националния отбор. Според нея ядрото е от застаряващи футболисти, начело със Зидан на които ще е трудно след дългия сезон с клубовете си да покажат най-доброто от себе си. За медиите качествата на националния треньор Доменек също са доста спорни. Авторитета на последния не е голям сред играчите и на Зидан му се налага в Германия да изпълнява по-различна роля. Тя е по-малко видима, по-малко зрелищна, но по-значима. Преди всеки мач той изнася надъхваща реч пред отбора. На терена не се притеснява да покаже грешките на всеки, да обсъди моментната ситуация с Тюрам и Макелеле (другите лидери) и да намерят правилния подход за спечелването на мача.

Отначало нещата не се получават - равносметката е две равенства: с Швейцария и Реп. Корея, два жълти картона за Зидан и той пропуска решителния мач с аутсайдера Того, който трябва да бъде спечелен и то поне с два гола разлика. Мач, който ще се играе на рождения му ден. Неговите съотборници обаче не помрачават празника му и печелят с необходимия резултат.

На следващата сутрин от този свят си отива откривателят на Зидан - Жан Варо, един от първите хора с които френският плеймейкър е споделял не само радостите от успехите си, но и разочарованията. Зизу, имайки възможност да погледне нещата отвън и сполетян от такава лична загуба решава да се забавлява до края на турнира, от една страна в памет на Варо и същевременно по този начин да се отблагодари на играта, която му даде всичко в този живот.

- - -

Предстоят мачовете на директно отстраняване - там където са необходими висок морал, здрави нерви и солиден опит. Във френският отбор те са налице, а и той е освободен психически след като е избегнал провала от отпадане в групата. Зидан се наслаждава на всеки миг и Испания е приземена с резултат 3:1, като последното попадение в мача е именно негово.

Четвъртфинала е факт, а там чака Бразилия, която е в ролята на фаворит. Не само, защото е настоящия носител на трофея и печели всички големи турнири в които е участвала последните години, но и заради убедителната игра демонстрирана до момента и наличието на „магическия квадрат” Роналдо-Роналдиньо-Адриано-Кака. Зизу обаче не мисли така и изработва победния гол на Анри.

източник: https://www.youtube.com/watch?v=yNVO7ti_gfQ

Суперлативите за играта му валят от всички страни - като най-често се използват определения като „магия”, „гений”, „художник”. Дори треньорът на бразилците Карлос Алберто Парейра ще сподели: „Зидан изигра най-добрия си мач от осем години насам. Франция спечели мача с този свободен удар!”. Много от бразилските футболисти след загубата се утешават с факта, че са отстранени от Зидан и поне ще имат възможност да се наслаждават на играта му още два мача.

Десетката на Франция печели и полуфинала срещу Португалия с прецизно изпълнена дузпа. Кариерата му ще завърши с финал на Световно първенство. Последните страници от легендата за Зизу ще са написани със златни букви. Нещо, което не се е отдавало нито на Пеле, Марадона или Кройф!

Съперник е добре познатата Италия. Срещата започва добре за „петлите”, те получават дузпа още в 7- та минута. Зидан проявява смелост като я изпълнява в стил „Паненка”. Така той се превръща в четвъртия играч (другите са Брайтнер и бразилците Вава и Пеле), който се разписва в два финала на световно първенство. Италия обаче съумява да изравни скоро чрез Матераци. Така завършва редовното време.

Зидан и Матераци са героите за своите отбори, но това което предстои с участието на двамата ще измести фокуса напълно от попаденията им: в 110-тата минута Зинедин Зидан попада в капана на изпечения провокатор Матераци. След като е задържан за фланелката от италианския защитник, двамата си разменят реплики и Зидан прави най-голямата глупост в живота си. Удря с глава в гърдите Матераци и той пада като отсечен. Червен картон! Загубила лидера си, Франция се пропуква на дузпите…

Това е злощастния завършек на състезателната кариера на Зидан. Момент, който показва, че футбола отдавна не е просто игра, че не може да се отърве от пороците си и един мошеник може да развали сбогуването на велик играч!

Играч, който въпреки тази проява е избран за футболист №1 на турнира. А за много от нас вярвам, не само на този турнир !!!