Финалът за Купата показа пътя
за ЦСКА и Левски
публикувано на 15 Юни, 2022 | Четеш за 8 минути
На 15 май имах щастието да съм един от тези близо 40 000 души в цяла България, които бяха на Националния стадион „Васил Левски“ за финала за Купата на България между ЦСКА и Левски. Казвам „щастието“, защото не си спомням да съм ходил на мач между български отбори с толкова много публика и като цяло преживяването си е незабравимо, нищо че отборът, на който симпатизирам, загуби.
материал на
Като изключим многото хора на трибуните, мачът беше доста скучноват, със само един точен удар през първото полувреме и с малко над 45 минути чисто игрово време, т.е. едно полувреме топката не е била в игра. При все това, Левски би заслужено и сложи край на серията си без трофеи, продължила цели 13 години.
Още преди началото на двубоя се говореше, че по-изявен фаворит са именно „сините“, предвид добрата моментна форма и посредственото представяне на „червените“ в последните 3 месеца. Но все пак, ако тимът на Станимир Стоилов не бе спечелил този мач, нямаше да има нужда от писането на този материал, тъй като ЦСКА щеше да е защитил купата си, а Левски щеше да продължи да се проваля във финали в този турнир.
Вместо това, финалът на 15 май беляза един преломен момент в историята на дербито. На първо място – победата на Левски бе първа за тима срещу ЦСКА от повече от 3 години насам. Също така, работата която се върши на „Георги Аспарухов“, предразполага в следващите дербита „сините“ отново да доминират – така, както го правеше ЦСКА в последните 10 години. Балансът между двата отбора за този период е: 16 победи за ЦСКА, 6 за Левски и 12 равенства
Какви са доводите ми за такова генерализиране на ситуацията, вследствие само на един мач!?
Първо – не е на базата на един, а на четири мача. Става въпрос за четирите срещи между двата отбора през сезон 2021/2022 г. В първия от тях ЦСКА стигна до обрат с 2:1, но още тогава се виждаше, че Левски започва да си връща самочувствието. През септември 2021 г. вече си личеше почеркът на Станимир Стоилов в Левски, а в следващите 3 мача той бе още по-осезаем, тъй като при нулевите равенства през пролетния дял на шампионата и при успеха на Левски във финала, „сините“ бяха по-добрият отбор. А това в последните 10 години почти не се случваше.
Заслугата за това обаче далеч не е само на тима от квартал Сухата река. Не, ЦСКА допринесе сериозно за това (само за 9 месеца) от абсолютен фаворит в дербито, да се превърне в отбора, който е по-малко вероятно да го спечели. „Червените“ се опитаха да скочат високо в опита си да достигнат хегемона Лудогорец и почти успяха през декември, но след това, при падането, тимът се строполи в прахта и до момента през 2022-ра не прилича на това, което бе преди Нова година.
Затова и сега ще обърнем внимание на процесите на „Българска армия“, преди да видим какво толкова се свърши на „Георги Аспарухов“, за да може на 15 май феновете на Левски да плачат от щастие, а тези на ЦСКА – от мъка.
Ще се опитам да не взимам под внимание думите на бившия старши треньор на тима Стойчо Младенов (свързани с управлението на клуба), само няколко дни преди да подаде оставка. Подготовката на ЦСКА изглеждаше нормална, като се игра както срещу средняци като полския Стал Миелец, така и със силни тимове като Динамо Москва. Още в първия мач от пролетния дял на шампионата обаче се видя, че играта на тима е далеч от това, което беше през есента. Ако през 2021 г. „червените“ изглеждаха много застрашителни, когато става въпрос за нападенията по крилата, то през 2022 г. фланговете на тима зациклиха. След хикса 1:1 с Локо София, последва драматична победа с 3:2 над Славия, дошла благодарение на хубавите центрирания от корнер на Греъм Кери. В следващите 15 мача на тима, ЦСКА само веднъж надигра тотално съперника си и в още две полувремена беше изявено по-активният отбор. Само срещу Локо Пловдив за Купата, хората на Стойчо Младенов излязоха 'с нож между зъбите' и показаха бързата и комбинативна игра, благодарение на която влязоха в групите на Лигата на конференциите.
Прочети 'Чуждестранният легион от тъмните години на ЦСКА'
или пък
'Чуждестранният легион от тъмните години на Левски'
Лошо влияние на отбора оказа и липсата на адекватни трансфери през зимата, тъй като на „Българска армия“ дойдоха само двама офанзивни футболисти, които до края на първенството не излязоха от определението „житни бегачи“, като единият почти не игра заради различни травми.
Тежката контузия на капитана Юрген Матей също оказа влияние, тъй като нидерландецът е сред най-важните играчи за тима и липсата му си каза думата. Не само в защита (където нещата се влошиха драматично), но и в атака, тъй като Матей вкара няколко важни попадения през есента. Разбрахме, представянето на халфовата линия също деградира, поради липсата на креативен полузащитник, който да умее да дава начало на атаките. Федерико Варела не става за тази работа, прекалено чуплив е, Греъм Кери има лични проблеми, а и вече е на възраст. Останалите полузащитници са рушащи играта, а не градящи я.
В резултат на това атаките на ЦСКА загубиха идеята си и се правеха хаотично, което ги обричаше на неуспех. Жорди Кайседо пък вече бе изучен по-добре от съперниците и не получаваше толкова шансове. Резултатът е видим – ЦСКА има едва 16 гола в 17-те си официални мача през 2022 г. Тези показатели са типични за отбор, който се бори да не изпадне, а не за такъв с амбиции за титлата.
Рязко минаваме към другия лагер, където въодушевлението е огромно и причините за това са налице. Станимир Стоилов, за разлика от Стойчо Мланедов в ЦСКА, получи картбланш от ръководството да прави каквото поиска с отбора, само и само играта да се промени. „Сините“ започнаха сезона с две загуби от Славия и Ботев Враца, но през пролетта имат една-единствена такава. Ако на това не му кажеш пълна метаморфоза, то няма на какво.
Факторът треньор е най-важен в случая, като Мъри опита да напасне наличните през септември футболисти към своята система за игра. Нещата не се получиха и затова през зимата Левски се задейства на трансферния пазар. Дали е късмет или нюх, „сините“ направиха изключително силни трансфери и то на играчи, дошли на „Георги Аспарухов“ като свободни агенти и се съгласиха да играят за малко пари. Мъри подсили защитата с привличането на Хосе Кордоба, Ноа Сонко Сундберг и Цунами, като разкара Гьоко Зайков и Христос Шелис (чиито индивидуални техни грешки костваха немалко точки на отбора през есенния дял на шампионата).
Нещата се получиха и Левски допусна едва 7 гола в официалните си мачове след Нова година.
Силен ариегард Левски имаше и по времето на Делио Роси, но ако защитата печели титли, то атаката трябва да печели отделните мачове. Въпреки липсата на нападател, който да бележи редовно, „сините“ показаха една нелоша резултатност, най-вече благодарение на своите офанзивни халфове и крилата на отбора.
Нека обърнем внимание на полузащитниците в Левски, тъй като именно те дадоха най-голям тласък за скока в представянето на отбора. Наред с младоци като Андриан Краев, Филип Кръстев и Илиян Стефанов, там е и опитният Георги Миланов. Интересното е, че всеки един от тези футболисти (донякъде с изключение на Краев) е градивен тип играч. Правя паралел с финала – докато Левски заложи на креативните Кръстев, Миланов и Стефанов, ЦСКА игра с дефанзивните халфове Жеферсон, Тибо Вион и Карло Мухар и разликата бе видима, тъй като тройката в червено не се справяше с далеч по-креативните и мислещи по-бързо играчи в синьо.
Към момента Левски няма халф-разбивач, което показва, че отборът опитва да прогресира в играта си, развивайки се все повече в нападение, а не да се учи да играе отбранително. Стилът на игра с целенасочено владеене на топката, което да прераства в остри и директни атаки, направи „сините“ един приятен за гледане отбор (рядкост за българската действителност в последните години).
Накрая, няма как да не споменем и най-техничният футболист в отбора – Уелтон. Лявото крило (дошло от бразилския Ботафого) се оказа истински диамант. Именно благодарение на неговата техника Левски успява да създава голови положения и да ги реализира, въпреки головата немощ на Билал Бари.
Факт, който и самият треньор на тима изтъкна - този състав на Левски е стигнал своя пик и повече от това не може да надгради. Предвид спечелената Купа на България и изкачването до четвъртото място в крайното класиране, тимът на Станимир Стоилов се справи брилянтно през този сезон. Можем само да гадаем какво щеше да е положението, ако Мъри бе дошъл в Левски още през юли, а не през септември.
Изминалият финал за Купата на България сложи точки и в ЦСКА, и в Левски. Докато при „червените“ е ясно, че настоящият състав е изчерпан и трябват сериозни промени, то при „сините“ се видя, че работата на треньора и играчите е налице, но за атака на титлата и достойно участие в евротурнирите през следващия сезон, ще бъдат нужни няколко нови попълнения, за да се създаде дълбочина в състава.
За финал, трябва да споменем и нещата, които пречат на двата отбора по пътя към успеха. За ЦСКА това е публиката, при която в последната година има сериозен отлив. Причините са много, като само част от тях са резултатите на отбора и начина на управление на клуба. Затова и през лятото на „Армията“ трябва да поработят усърдно в тази насока, тъй като както ЦСКА (така и Левски) e това което e, заради многобройните си привърженици и липсата им на трибуните оказва влияние и върху играчите.
От другата страна, Левски е спъван от дълговете към държавата и към различни футболисти, които за малко да докарат клуба до фалит. В момента Левски е стабилизиран, но без нови спонсори би било невъзможно сериозното подсилване на този отбор, в който е ясно, че има изключително много потенциал за следващите години.
хареса ли ти статията ?
'последвай' автора !
Помогни на проекта
follow us >
Лев Яшин прекарва цялата си професионална кариера в Динамо (М) !
Печели 5 пъти титлата и 3 пъти купата на страната с отбора
FUN
FACT
Португалецът Абел Шавиер е единственият, играл за Евертън и Ливърпул в един и същи сезон !