Защо Манчестър Юнайтед

не се подобрява?

публикувано на 21 Март, 2025 | Четеш за 8 минути

Нещата в Манчестър Юнайтед определено не вървят добре. За отбор с амбициите, футболистите, финансовите възможности и традициите на 'червените дяволи', място в долната половина на таблицата трябва да се счита за пълен провал. Затова и бе освободен мениджърът на тима Ерик тен Хаг, а на негово място пристигна Рубен Аморим. Той бе привлечен от Спортинг Лисабон с големи очаквания, след силен период начело на португалския гранд.

материал на

Иван Маслинков

До момента обаче надеждите не се оправдават. Юнайтед изобщо не се е подобрил при новия треньор, а дори се представя по-зле отколкото при Тен Хаг. Затова, нека се опитаме да открием къде се объркват нещата за английския гранд и защо продължава да липсва развитие във възходяща посока.

На първо време, изглежда Аморим среща същия проблем, като предшественика си, но подходът към решаването му е различен. Когато през 2022-ра година холандецът започва работа в Манчестър Юнайтед, той също пристига с огромни очаквания, след успешен период начело на Аякс и с визитката на мениджър, практикуващ модерен атакуващ футбол, базиран на висока преса, много движение и ротации на футболистите в атака. Философия и стил, които са харесвани от управата на клуба, поне на думи, но в действителност той наследява състав изграден от Жозе Моуриньо и Оле Гунар Солскяер, които са залагали на солидна защита и контраатакуващ стил на игра. Когато в началото Тен Хаг се опитва да наложи своите разбирания, резултатите са непостоянни, защото разполага с играчи подбрани за нуждите на предходните треньори.

За да се справи със ситуацията, холандецът променя своите тактики и стратегии, за да се възползва по-добре от качествата и уменията на наличните футболисти, като се очакваше след това постепенно да им предаде своите идеи и да промени отбора. Точно в това се провали вече бившият мениджър на Юнайтед. Бяха му осигурени редица играчи, които той познаваше и желаеше (Лисандро Мартинес, Дони ван де Бек, Андре Онана, Антони и Матайс де Лихт) и му бе дадено време да предаде философията си на останалите в тима, но Тен Хаг така и не успя да изгради и наложи стила, с който става известен преди да пристигне в Манчестър.

Аморим се изправя пред същата дилема. Той наследява един 'Юнайтед', който не е загърбил напълно защитните философии на предходните мениджъри, а и не разполага с играчите, подходящи за своите стил на футбол и тактики. Тук обаче проблемът сякаш не идва основно от треньора, а от управата на клуба, която с години не е взела категорично решение, за това какъв стил на футбол иска да се практикува от отбора и да подбира подходящи за него мениджъри, подобно на това, което с години правят Реал Мадрид и Барселона. Така, дори когато има рокада на мениджъра, наследникът има някакви сходства в идеите и разбиранията за стила, който ще се налага и има известна приемственост, правеща преходът по-лек.

Част от феновете и анализаторите не виждат само нуждата от време за приспособяване и промяна, като основна причина за проблемите на 'червените дяволи'. Много критики са насочени към самия Аморим и неговата любима тактика с трима защитници. Системите с трима централни бранители са изключително популярни във водещите футболни първенства в Европа. Проучване от 2021-ва година показваше, че в онзи момент вариации на схеми с трима бранители бяха най-често използвани сред отборите от топ 5 на европейските футболни лиги. Популярността на тези тактики се дължи на тяхната гъвкавост. Те могат да са изключително защитни или почти изцяло атакуващи, в зависимост от настройките и подхода на отбора. Тази гъвкавост идва от двата халф-бека, от които се очаква да се включват в атака, когато тимът им напредва с топката или да се върнат назад и да образуват линия от петима защитници (заедно с тримата централни бранители), когато противникът атакува. Проблемите на тези схеми идва точно от мястото, което носи тяхната гъвкавост - фланговете. Когато разполагаш само по един футболист по цялата дължина, отляво и отдясно на терена, то със сигурност ще се отворят пространства в зоната му, в някакъв момент на мача, а бързите и остри крила разчитат точно на това - свободни пространства. Допълнителни проблеми могат да създадат включвания на противниковите бекове, които да създадат ситуации двама на един.

Интересно е, че използващите тактики с трима бранители, често срещат проблеми точно с тимове разполагащи се по същия начин. Това рядко позволява, на който и да е от отборите, да получи числен превес и обикновено се стига до по-затворени мачове, в които се разчита на статични положения и индивидуални качества, за да се стигне до предимство.

Прочети също 'Планът на Япония за световно футболно господство'

или пък

'Колко добър беше Рафаел ван дер Ваарт?'

Вариантът, който използва Аморим е атакуващото 3-4-3. При тази формация от халф-бековете се очаква възможно най-често да се впускат в предни позиции и дори да дават широчина по фланговете, като при атака подредбата е по-скоро 3-2-5. Те обаче трябва да са отговорни, издръжливи и бързи, за да могат да покриват пространствата зад гърба си, когато кълбото бъде загубено и да се връщат в защита, когато отборът е притиснат. В такива дефанзивни моменти, подредбата на играчите може да изглежда като 5-3-2 или дори 5-4-1, като в халфовата линия се връщат някои от по-атакуващите футболисти. Той държи играчите му да изнасят топката с множество къси и сигурни подавания. Тримата централни бранители могат да са много полезни в това отношение, защото броят им, особено когато в разиграването се включи и вратарят, помага по-лесно да се преодолее първата отбранителна линия на противника - пресиращите противникови нападатели. Това позволява на фланговите футболисти да се изнесат в по-предни позиции още в самия зародиш на атаката. Tака или ще намалят интензитета на пресата, защото някой ще трябва да ги пази, или ще получат повече свободно пространство, ако опонентите все пак решат да се изнесат агресивно и не ги следят плътно.

Добър план, но за осъществяването му са необходими халф-бекове, способни да се справят еднакво добре в атака и защита и поне един централен защитник, който да играе добре с топка в краката, да умее да изнася в халфовата линия (за допълнителна численост в средата, когато противника пресира с по-малък брой играчи) и да е способен да дава качествени прогресивни пасове, когато му се отвори ситуация. Такива футболисти в момента сякаш липсват в Манчестър Юнайтед. Нито де Лихт, нито Магуайър изглеждат достатъчно надеждни, когато трябва да изнасят топката. Освен това, когато отборът им се защитава, те често не смеят да последват противникови нападатели, когато се връщат назад, за да търсят топката, което оставя пространства зад гърба на полузащитниците на 'червените дяволи' и може да доведе и до числен превес на противника в средата на терена.

Агресивният Лисандро Мартинес сякаш се справя малко по-добре, но получи тежка контузия и няма да играе повече през сезона, така че скоро няма да разберем как би се приспособил към системата на Аморим. Играчите по фланга също се оказват неподходящи за плановете на португалския мениджър. Отляво проблемът бе особено належащ, затова и бе привлечен 20-годишният Патрик Доргу, но предстои да се види дали той е вярното решение за позицията.

източник: https://www.youtube.com/watch?v=hfNDVz1LdMI&t=318s

Друг голям проблем за Юнайтед е нападението. 'Червените дяволи' разполагат с няколко креативни, обичащи да се движат и търсят топката атакуващи футболисти, но сякаш имат липса на остри, клинични пред гола нападатели. Положението се утежни, след развалянето на отношенията на Аморим и Маркъс Рашфорд и последвалото отдаване под наем на крилото. С това единствените по-директни нападатели остават Алехандро Гарначо и Расмус Хойлунд (който също обича да се връща, за да търси топката и да участва в разиграванията, но все пак е най-близкото до типичен централен нападател, което отборът има), но и двамата не се справят задоволително пред гола, като са отбелязали по-малко и от низвергнатия Рашфорд.

Отборът има проблеми с качеството във всички линии и те се усложняват от това, че играчите изглежда не се справят със схемата и инструкциите на Рубен Аморим. Лесно решение за ситуацията няма. Аморим е упорит, не се страхува да изказва мнението си, да критикува отбора си и дори да отстранява играчи, от които не е доволен. Това стана ясно от ситуацията с Маркъс Рашфорд и изказването пред медиите, че съставът, който ръководи може да е най-слабият в историята на Манчестър Юнайтед. Твърдият му подход може да допадне на доста фенове, но може и да се отрази негативно на подопечните му, които да не бъдат мотивирани от критиките, а раздразнени и обидени. За момента е ясно, че тези провокативни изказвания не му носят успех. Той обаче показа, че оценява желанието и раздаването в тренировките, след като върна в отбора Алехандро Гарначо (който бе изваден от състава заедно с Рашфорд), но бе върнат още за следващия мач, след демонстрирането на силна мотивация и желание по време на тренировъчния процес.

Упоритостта на Аморим относно използването на формация с трима защитници, може да се окаже разковничето относно това как ще протече и завърши първата му кампания начело на 'червените дяволи'. Той може да промени подхода и тактиките си, така че те да са по-близо до нещо, което наличните му играчи познават и умеят. Това има шанс да донесе подобрение на резултатите в краткосрочен план и да облекчи напрежението върху отбора, но вероятно ще забави цялостното развитие в посоката, която той желае.

Решението не е лесно и правилен отговор сякаш липсва. Ако сега върне нещата назад, за да търси бързи резултати, това може да му изиграе лоша шега в дългосрочен план и да го постави в същата ситуация като Тен Хаг - след 2 години работа, прехода към философията и стила на Аморим изобщо да не бъде завършен. Но ако резултатите не се подобрят, португалският мениджър може да загуби доверието на феновете, на футболистите си и на шефовете на отбора и съответно да не получи необходимото време и финанси, за да реализира плановете си. Единственото, което е пределно ясно е, че нещо трябва да се промени, защото долната половина на таблицата не подхожда на отбор с историята и амбициите на Манчестър Юнайтед.